Специализирани новини и събития

Скоро България ще се наложи като един от основните производители на биологични вина в Европа, убедена е Албена Симеонова от с. Любеново

Доскоро терминът „биовино” официално не съществуваше в ЕС. Производителите на такава напитка имаха право само да пишат върху етикета „вино, произведено от биологично грозде”. Защо тази странност? Ами защото в продължение на години производителите на този тип вина от Южна и Северна Европа не можеха да се разберат относно количеството допустими сулфити, които могат да се прибавят във вината, отговарящи на термина „биологични”. Страните от Севера настояваха за по-голямо количество сулфити, тъй като тяхното грозде има по-силна нужда от тази добавка, за да бъде виното им по-трайно. В крайна сметка надделя позицията на южните страни. Така регламентацията за производството на биологично вино, приета от ЕС в началото на февруари т. г., гарантира един много по-чист продукт.

Косвено това означава и по-добри шансове за южните страни на този капризен пазар, заяви за Радио България Албена Симеонова. Еколог по убеждение, тя е собственичка на органично сертифицирани лозя в с. Любеново, Северна България, от които прави чудесни бели и червени биовина.

Съдържанието на разрешените сулфити в биологичното вино е в пъти по-малко, отколкото в конвенционалните вина, уточнява тя. То е един изключително чист продукт. Още повече, че съществуват сериозни ограничения при отглеждането на самото грозде по биологичен начин. Не могат да се използват нито химически торове, нито препарати за растителна защита като пестицидите. Както в старо време, можем само да пръскаме със син камък, като и той се ограничава до 500 мг на декар годишно.

Колкото по на юг се отглежда гроздето, толкова по-лесно е да се спазват тези строги ограничения, твърди колегата на Албена от Южна България Благой Русев. Той притежава към 20 хектарa биологично сертифицирани лозя в подножието на Пирин планина, близо до гръцката граница. Органичните вина, които произвежда от тях, носят древното име на планината Пирин – Орбелус.

Когато кажа на моите колеги от северната част на страната, че ние пръскаме само два пъти в годината, те се удивляват. Защото при някои от тях се налага да се правят осем и повече пръскания годишно. А при нас климатът и останалите условия са такива, че сами предпазват гроздето от заболявания.

Поради тези изключително благоприятни природни условия, съчетани с вековните традиции на българина да произвежда добри вина, страната ни има чудесна перспектива за присъствие на пазара на органичните вина.

Шансовете ни са много сериозни – твърди Албена Симеонова. – Защото и ние сме страна, разположена в Южна Европа. Подобно на колегите от Италия, Испания, Франция, които са големи производители на биологични вина, ние също правим много добри вина, които по нищо не им отстъпват. Досега ги изнасяхме предимно в чужбина. Но вече започваме да бъдем ценени и на родния пазар. Биомагазините са наши постоянни клиенти. Хората и у нас все повече обръщат внимание на това какво слагат на трапезата си и не им е безразлично колко химикали има в гроздето или във виното. Вярвам, че съвсем скоро България ще се наложи като един от основните производители на биологични вина в Европа.

Първоначално органично винено грозде у нас отглеждаха само отделни ентусиасти на зелената идея, притежаващи относително малки площи. От няколко години обаче към този тип производство започнаха да се обръщат и по-крупните винари. Явно биовиното започва да става хит и у нас.

За тях това е по-скоро мода, докато за нас е житейска философия – уточнява позицията си Албена Симеонова. – От конвенционалните лозя обикновено колегите берат по 7-8 и повече тона на хектар, докато аз над 2,5-3 тона органично грозде не съм брала никога”, подчертава Албена. И добавя: “А в крайна сметка цената на биовиното е съпоставима с тази на елитните конвенционални вина. Докато все пак при биовината става въпрос за много по-качествен и по-чист продукт.

Албена Симеонова би искала да увеличи площите с отглеждано по органичен начин грозде. Но засега я спира липсата на финансиране.

Няколко пъти кандидатствах и бях одобрена по програмата на ЕС за преструктуриране и конверсия на лозя, но не успях, защото банките като чуят, че си земеделец, бягат надалеч. Сега обаче с очакваното създаване на гаранционен фонд за земеделие и с помощта на Банката за развитие си мисля, че нещата ще са по-различни. Затова ще кандидатствам наново.

Колко точно са земеделските площи в България, върху които се отглежда биологично грозде е трудно да се каже. Но те бързо нарастват. Според официалната статистика през 2008-а година те са били едва 154 ха и за три години са се утроили, достигайки 460 ха към края на 2010-а. Това все още представлява под 1 процент от общите площи с лозя у нас. В момента обаче още доста лозя са в процедура по биологично сертифициране, която трае няколко години. Така че след година-две може да се окаже, че делът на биолозята значително е нараснал. Отварянето на пазарите на САЩ за европейски биопродукти, след постигнатото наскоро споразумение в този дух с ЕС, е също добър стимул за ангажиране на все повече български лозари и винари с каузата на биовината.

Източник: БНР