Сортът Гъмза е от местен произход. Разпространен е в Западна и Средна Северна България, където е райониран.
Лист - среден, овален надлъжно, слабо нарязан, 3-, 5-делен, мъхнат. Петурата е дебела, вълнообразна - огъната нагоре неопределено, с дребно мехуреста лъскава повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са плитки, отворени във вид на ъгъл или лировидни, с почти успоредни страни и остро дъно. Долните врязове са едва забележими, във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елипсовиден отвор. Зъбите са едри, със слабо изпъкнали страни. Дръжката е къса, слабо мъхнато-четинеста, виолетова. Есенното оцветяване на листа е червено.
Цвят - двуполов.
Грозд - среден, цилиндрично-коничен, с едно крило, сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена в основата, крехка.
Зърно - средно едро, сферично, синьо-черно, с изобилен восъчен налеп, слабо месесто. Кожицата е тънка. Месестата част е сочна, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, дебела, с малко конусовидно ложе. Четчицата е средно дълга, оцветена слабо виненочервено.
Гъмза е къснозреещ винен сорт. Гроздето узрява през втората половина на септември. Най-подходящи за него са проветривите места на хълмове със сравнително богати почви с добро изложение. Има среден растеж, висока родовитост и висок добив. Гроздето се напуква и загнива. От гроздето се получават червени трапезни и десертни вина.