Последни новини и събития

Хайде на по халба!

Бирата – натуралност, настроение и кехлибарени мигове с приятели На Илинден българските пивовари отбелязват професионалния си празник, защото пророк Илия е избран за техен покровител от игумена на Бачковския манастир епископ Наум преди близо 25 години. Това е добър повод да си припомним любопитни факти за бирата и защо човечеството обича...

20-07-2017

Read more

Технология за производство на трапезна газирана вода

ВодаВодата е задължителна съставка за всички живи организми и съставлява тяхната вътрешна течна среда, която позволява протичането на жизнените процеси. Тя има огромно значение за живота на земята.
За да се задоволят нарастващите потребности от вода се налага експлоатирането на различни източници и водоеми.  Необходимо е, обаче, провеждането на редица операции, чрез които се получава качествена питейна вода отговаряща на определени нормативни изисквания, основно по отношение на солевия състав и микробиологичната й чистота. За целта се разработват методи и технологии за пречистване и обеззаразяване на водата.
С подходяща допълнителна обработка на питейната вода в даден район може да се варира минералното съдържание, общата твърдост, рН на водата, да се осигури допълнително обеззаразяване. Получената като продукт трапезна вода осигурява качествено и здравословно задоволяване на индивидуалните нужди на организмите от течности и минерали По този начин консуматорите имат възможност сами да изберат най-подходящата за тях вода, както органолептичното, така и в зависимост от потребностите на организма.
Все повече се повишава интересът към трапезните води, които напълно задоволяват нуждата от течности, оказват необходимия освежаващ и жаждоутоляващ ефект. Прилагането на разнообразни решения в производството позволяват разширяването на асортиментната структура на предлаганите води. Произвеждат се деминерализирани, минерализирани, ароматизирани, газирани води, които да удовлетворят различните желания на консуматорите.
Като цяло се наблюдава рязко повишаване на търсенето и консумацията на трапезна вода, което предопределя и занапред развитие на асортиментите, налагане на качеството и увеличаване на производството.

Технологични процеси при получаване на трапезна вода

Производствения процес при получаване на трапезна вода включва редица технологични операции, които в зависимост от ролята си спрямо крайния готов продукт могат да се разделят на подготвителни, основни и заключителни.

Подготвителни процеси

Подготвителните процеси довеждат всички основни и спомагателни материали до състояние подходящо за непосредственото им включване в основния процес.

Подготовка на водата

Представлява почистване на водата от всякакъв вид груби и фини примеси и отделяне на желязото.

Грубо дисперсните частици във водата се утаяват под действието на собствената си маса, ако са по-тежки от нея, или изплуват на повърхността, ако са по-леки, в резултат на което става отделянето им. Скоростта на отделяне зависи най-вече от плътността и степента на дисперсност на частиците.

Процесът на утаяване на плаващите частици във вода под действието на собствената им маса се подчинява на закона за падането на тела, в среда, която оказва съпротивление на движещите се частици.

За частиците с размери 0,1-100μm скоростта на утаяване се определя от закона Стокс.

За частици с размери над 100 µm съпротивлението на средата върху тяхното движение е пропорционална на втората степен на скоростта на утаяване и закона е друг.

Примеси с размери на частиците по-малки от 0,1 µm образуват колоидни разтвори. Ускореното сепариране на високо диспергираните частици и колоидните системи се нарича коагулиране. Тези частици и колоидни системи се намират във водата в интензивно брауново движение и имат електрически потенциали които не позволяват тяхното сливане. Целта на коагулацията е да неутрализира или да намали електричния заряд на частиците, като създаде условия за тяхното окрупняване, адсорбиране и ускорено сепариране. Тук играе роля добавянето на химични реагенти (коагуланти). Това са метални соли, които внесени във водата се хидратират до метални хидроокиси, които от своя страна са трудно разтворими съединения, имат колоиден характер и значително изразени адсорбционни свойства. При внасянето им във водата адсорбират колоидната система и микроорганизмите с техните образувания и ускорено седиментират.

Най-използвани коагуланти са: железен феро- и ферисулфат (FeSO4.7H20 и  Fe2(SO4)3.18H20), алуминиев сулфат (Al2(SO4)3. 18H20), железен трихлорид (FeСl3 ) и други. След дисоциацията им във водата се образуват техните хидроокиси - Fe(ОН)3 и Al(ОН)3 чиито частици имат положителен заряд и обемиста структура. В резултат на неутрализиране на заряда на примесите и тяхното адсорбиране върху хидроокисите, утаяването се ускорява. Това води до понижаване на карбонатната твърдост с около 1 meq/dm3 . Образуваната сярна киселина реагира с калциевите и магнезиевите бикарбонати, което води до тяхното намаляване за сметка на увеличаването на сулфатите, тоест на некарбонатната твърдост.

Процесът коагулация обикновено продължава 1,5 - 2,0 часа. Количеството на коагулатора се определя лабораторно и зависи от състава на водата. Най-масово се използва FeSO4.7H20 – най-евтин е и Fe(ОН)3+ дава по-тежък колоид, който се утаява по-бързо. Важно е да се осигури окисляването му.