Последни новини и събития

Силно българско присъствие на Европейски…

Български научни изследвания бяха представени на Европейския форум на пивоварите и 38-ия Конгрес на Европейската пивоварна конвенция (ЕBC) в Мадрид. Паралелно с това, традициите, развитието и иновациите в бирената индустрия у нас станаха достояние на участниците в събитието чрез водещата статия в „BrewUp“, списанието на Пивоварите на Европа. Материалът, посветен...

09-06-2022

Read more

Ефектът от умерената консумация на бира

Ефектът от умерената консумация на бираТова издание прави обобщение на натрупаните до момента познания за положителния ефект от умерената консумация на алкохолни напитки и по-конкретно на бира. То отразява резултати от проучвания, публикувани от научната общност до 2008 г.
И макар че съществуват противоположни мнения, съдържанието на брошурата отразява мнозинството от научните становища по този въпрос. Публикациите, на които се основава представената информация, са посочени в края на изданието.

Предишните брошури по темата бяха публикувани въз основа на проведените в периода 1999-2003 г. симпозиуми, на които научните среди коментираха ефекта от умерената консумация на алкохол върху здравето и представиха здравословните свойства на бирата.

Настоящото четвърто издание излиза след симпозиума през май 2006 г., на който експерти от цяла Европа се запознаха с последните научни доказателства по темата. Водещ на научната среща беше проф. Джонатан Пауъл от МРС Център за изследване на храненето (MRC – Centre for Human Nutrition Research, Cambridge, UK). Сред лекторите бяха д-р Жан-Мишел Льосерф (Франция), д-р Норбърт Франк (Германия), проф. д-р Арне Аструп (Дания), г-жа Джейн Станифорт (Обединено кралство), д-р Хенк Хендрикс (Нидерландия), д-р Рамон Еструх и д-р Асенсион Маркос (Испания) и проф. Манфред Валц (Австрия). Сред основните лектори беше г-жа Мария Раух-Калат, по това време министър на здравеопазването и жените в Австрия. Техните презентации и ударението, което поставиха върху важността на начина на живот, са сред основните причини, които вдъхновиха „Пивоварите на Европа” да разработят настоящото издание. То включва и препратки към най-нови изследвания и заключения, направени през последните 2007 и 2008 г.

Брошурата е изготвена от „Пивоварите на Европа” с цел да представи по популярен начин доказателства, че бирата, която е здравословна напитка и основна част от нашия хранителен режим от хилядолетия насам, е не само приятна за пиене, но консумирана умерено, отлично се вписва (и дори има полезен ефект) в здравословния хранителен режим и начин на живот на зрелия човек. Стотиците видове бира, които се произвеждат в Европа, съчетават положителния ефект, свързан с алкохолното съдържание, и потенциалните ползи от естествените суровини, използвани в пивоваренето.

На Първия симпозиум за бира и здраве председателстващият направи извода, че при умерена консумация бирата (както виното и спиртните напитки) играе роля за намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания (ССЗ) и обяви предварителни данни конкретно за здравословния ефект именно от консумацията на бира.
Изданието прави преглед на публикуваните изследвания във връзка с доказани и потенциални ползи от умерената консумация на пиво. Всички раздели са преработени и актуализирани, особено тези, които са свързани с намаляване на риска от сърдечни заболявания, както и е разширен списъкът с други болести, върху които бирата оказва влияние.
Сред включените нови области са проучванията върху: значението на пивото за консуматорите в напреднала възраст, важността на начина на живот, моделите на консумация на алкохол и на хранене, както и обяснение на взаимовръзката между бирата, гликемичния индекс и гликемичното натоварване.

Включените данни нямат за цел да насърчат въздържателите, които изобщо не пият (независимо какви са мотивите за това), да започнат да консумират бира по здравословни причини. Намерението ни е по-скоро да предоставим информация и да уверим тези, които обичат да пият бира, че когато консумацията е умерена, тя не представлява риск за здравето и че най-вероятно дори е полезна.
Брошурата не дава съвети за начина на хранене на отделните хора.

Важно е да се отбележи, че рисковете за здравето, свързани с неуместната и безотговорна консумация на алкохол, са добре установени. Те са изчерпателно описани в други разработки и не са отразени в настоящата брошура.

Джанет Уитеридж
„Пивоварите на Европа”

Изтегли: Ефектът от умерената консумация на бира

Лозаро-винарски райони в България

Карта на БългарияКлиматът в България е умерен, с топло лято и сравнително хладна зима. Сумата на годишните валежи е между 470 и 953 л/м2. Средната температурна сума, необходима за лозата, е между 3500 и 3700°С. Почвите са разнообразни - тук се срещат и канелени и сиви горски почви, хумусно-карбонатни, излужени черноземи и алувиално-ливадни, включващи и дълбоки и плитки песъчливи почви, и други. Те са изключително благоприятни за развитието на лозата, за доброто узряване на гроздето и за получаването на качествени бели и червени вина.

Според ДВ бр. 67/16.08.2005, в България са обособени 2 района за производство на регионални вина:

  • Дунавска равнина

  • Тракийска низина

Съгласно старо постановление на Министерски съвет № 162/13.07.1960, България е разделена на пет лозаро-винарски района.

Дунавска равнина – Северен лозаро-винарски район

Севернобългарският район се характеризира с умерено-континентален климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. Разпространени са сортовете Мускат Отонел, Гъмза, Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Алиготе, Памид и други. Тук се произвеждат качествени бели сухи вина, естествено-пенливи вина по класическата технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус.

Тракийска низина – Южен лозаро-винарски район

В Южнобългарския район климатът е умерено-континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Включва централните части на Тракийската низина и части от Сакар. В този район са Концентрирани повечето от червените сортове грозде. Отглеждат се Мавруд, Мерло, Каберне Совиньон, Червен мискет, Памид и други. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятства получаването на разкошни богати, плътни, запомнящи се червени качествени вина от сортовете Каберне Совиньон и Мавруд. Вината от типично местния сорт Мавруд се ценят особено много, защото съчетават аромата и вкуса на червени дребни плодове, подправки и треви.

Черноморски – Източен лозаро-винарски район

Източнобългарският район включва три подрайона. Тук есента е топла и продължителна, което е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. Отглеждат се сортовете Мускат Отонел, Димят, Шардоне, Юни блан, Траминер, Совиньон блан, който тук дава отлично по качество грозде и други. В този район се произвеждат едни от най-добрите у нас сухи и полусухи вина, които съчетават приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест в края.

Долината на Струма – Югозападен лозаро-винарски район

В този район са включени югозападните части от страната. По размери не е голям, но притежава специфични климатични особености, приближаващи го до средиземноморските области. По долината на река Струма се отглеждат местният сорт Широка мелнишка лоза, Каберне Совиньон и Мерло. Получените вина се характеризират с топли южни тонове в аромата, с пълнота във вкуса и богатство на общите впечатления. Особен интерес представляват вината от сорт Широка мелнишка лоза, които са богати и достатъчно обемни и при стареене придобиват екзотични и много приятни нюанси във вкуса.

Розова долина – Подбалкански лозаро-винарски район

Подбалканският район се разпростира на юг от Стара планина и има два подрайона - Източен и Западен. По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора се отглеждат основно разпространеният сорт Червен мискет, Ризлинг, Ркацители, Каберне Совиньон и Мерло. Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Тези от местния сорт Червен мискет са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен достатъчно запомнящ се послевкус.

Съгласно ДВ бр. 67/16.08.2005, за производство на качествени вина с гарантиран и гарантиран и контролиран произход са очертани следните райони:

  1. Видин
  2. Ново село
  3. Монтана
  4. Лом
  5. Враца
  6. Плевен
  7. Лозица
  8. Върбица
  9. Ловеч
  10. Русе
  11. Лясковец
  12. Свищов
  13. Сухиндол
  14. Павликени
  15. Шумен
  16. Нови Пазар
  17. Велики Преслав
  18. Хан Крум
  19. Драгоево
  20. Търговище
  21. Варна
  22. Евксиноград
  23. Черноморски район
  24. Южно Черноморие
  25. Поморие
  26. Сунгурларе
  27. Славянци
  28. Карнобат
  29. Пазарджик
  30. Септември
  31. Пловдив
  32. Асеновград
  33. Карлово
  34. Хисаря
  35. Перущица
  36. Брестник
  37. Ямбол
  38. Стара Загора
  39. Оряховица
  40. Сливен
  41. Шивачево
  42. Нова Загора
  43. Хасково
  44. Ивайловград
  45. Любимец
  46. Стамболово
  47. Сакар
  48. Долината на Струма
  49. Сандански
  50. Мелник
  51. Хърсово

Приложени са материали от Национална лозаро-винарска камара

Полезни източници на информация

“Ампелография с основи на лозарството” - Радулов Л., Бабриков Д.- “Земиздат” София 1986

“Биохимия” - Иван Пищийски Тинка Иванова – УХТ, Пловдив 2006

“Енология” - Геров С., “Хр. Г. Данов” Пловдив 1980

“История и развитие на пивоварната промишленост в България – Преструктуриране на индустрията" – инж. Петър Паунков – “Съюз на пивоварите в България” София 2006

“История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993)” – ст.н.с. инж. Величко Петров, ст.н.с. I ст. инж. Йордан Платиканов, проф.к.т.н. Стамат Манчев, “Съюз на пивоварите в България” София 1994

“Микробиология на винопроизводството” - Бамбалов Г., „Хр. Г. Данов” Пловдив 1981г

“Микробиология на пивото и безалкохолните напитки” - Попова Ж. Пловдив 1992

“Практикум по винарска технология” - Иванов Т., Геров С., Янков А., Бамбалов Г., Тончев Т., Начков Д., Маринов М., „Хр. Г. Данов” Пловдив 1979

“Практически съвети по лозарство и винарство” - Панделиев С. и др., “Земиздат” София 2005

“Ръководство за упражнения по Енология” - Чобанова Д., Пловдив 2007

“Справочни пивовара” – Анри Руле - “Пищевая промьiшленость Москва 1969

“Технологично обзавеждане на винарската промишленост” Славовски М., „Хр. Г. Данов”, Пловдив 1979

“Технологично обзавеждане на предприятията за производство на алкохолни и безалкохолни напитки” – Михаил Славовски, Радка Благоева – “Христо Г.Данов” Пловдив

“Технология високоалкохолните напитки и спирта” - Маринов М. „Академично издателство на УХТ”, Пловдив 2005

“Технология на винопроизводството” - Янков А., „Земиздат” София, 1992

“Технология на виното и високоалкохолните напитки” Маринов М. „Земиздат”, София 1990

“Технология на виното” - Иванов Т., „Хр. Г. Данов”, Пловдив 1981

“Технология на пивото и безалкохолните напитки” – Йовчо Кабзев, Стамат Манчев, Георги Владимиров – “Земиздат” София 1993

“Технология на слада и пивото” – Стамат Манчев, “Христо Г. Данов” Пловдив

“Технология солода” – Л. Нарцисс – “Пищевая промьiшленость” Москва 1980

“Технология солода и пива” – Вольфганг Кунце – Издательство “Профессия” Санкт-Петербург 2003

„Handbook of Enology” Vol. 1 & 2 - Ribereau-Gayon P., Dubourdieu D., Doneche B.- „Wiley & Sons” New York 2006

„Technology brewing and malting” - Wolfgang Kunze – “VLB” Berlin 1999

„Technology brewing and malting” - Wolfgang Kunze – “VLB” Berlin 2004

“The complete encyclopedia of beer” – B. Verhoef. 1998 Rebo Productions b.v., Lisse, The Netherlands

“Wine microbiology - Practical Applications and Procedures” - Fugelsang Kenneth C., Edwards Charles G. – “Springer” New York 2007