Исторически сведения

История на пивото по света и в България

Исторически сведения за произхода и развитието на пивото по света и в България

История на пивотоВ исторически план създаването на пивото е резултат от културното издигане на човека в древността. То не е създадено от един човек или от един народ в определено време или място. Хората, желаейки да задоволят своите житейски нужди, са започнали да си приготвя от естествени природни продукти такива питиета за утоляване на жаждата си, които се отличавали с по-добри вкусови особености и са упражнявали насладително и главозамайващо въздействие върху тях.
Създаването на пивото в древността е едно постижение на онези древни народи, които първи са се издигнали на високо културно ниво. От тях има запазени документи за културното им развитие, в които действително се споменава и пивото. Такива културни народи в древността са били шумерите, вавилонците и египтяните.
По въпроса за времето и мястото на създаването на пивото съществуват различни и сравнително противоречиви схващания. Някои автори считат, че пивоварството е възникнало 7000 години преди новата ера в древна Месопотамия (сегашните територии между реките Тигър и Ефрат в Ирак). Отделни изследователи застъпват становището, че вавилонците първи са произвеждали пиво още преди 5000 години преди новата ера. Други учени застъпват схващането, че вавилонците са започнали да приготвят пиво преди 4000 години преди новата ера, а има и такива учени, които смятат, че шумерите първи са приготвяли пиво, наречено от тях сикару. Умението да се прави пиво по-късно е предадено на вавилонците, а от тях - на египтяните. Това схващане се очертава като най-достоверното.
С историята на шумерите е свързан един от най-старите документи за културното развитие на човечеството в древността. Той представлява два релефа върху камък от около 3500-4000 г. преди новата ера. Нарича се “Монумент Блау” и се съхраняват в Лондонския музей. На него са изобразени хора, които пречистват зърнени храни за приготвяне на пиво, предназначено за жертвоприношение на богинята, закрилница на земеделието и плодородието.
Хлябът и пивото са били основна храна на човека при шумерите. Затова те са се давали като дажба на хората заедно с възнаграждението за положения от тях труд. След покоряването на шумерите от вавилонците, последните са приели от тях изкуството да приготвят пиво. Вавилонската поговорка „Пивото е течен хляб" вероятно изразява обстоятелството, че вавилонците са го приготвяли от хляб. Пивото се е произвеждало като насъщния хляб. Препечено на нагорещени камъни тесто от пшеница и ечемик се е смесвало с вода и чрез спонтанна ферментация се е получавало алкохолно питие, водещо до еуфория. Впоследствие за аромат и вкус започнали да прибавят треви. Най-новите съвременни изследвания показват, че вавилонците са познавали и употребявали хмел при приготвянето на пивото.
Интересно е развитието и на малцовото производство. Зърнената суровина е била оставяна да се намокри от дъжда. Тя е пониквала и след това са я изсушавали на слънце. По-късно древните народи са започнали да си приготвят пивото само от ечемичен малц.

Приготвянето на пивото от вавилонците е преминало впоследствие у египтяните.
В царството на фараоните варенето на пиво се е развило още повече в техническо и търговско-промишлено отношение. Тогава например е имало специални малцераи за приготвяне на малца и прочути пивоварни градове, забележителни със своята търговия с пиво, като например град Пелусий (Суни) на устието на река Нил.
Пивоварството при египтянитеДокато виното е било питие на висшата египетска класа, пивото е било питие предимно на народа. Затова то се е считало за народно питие у египтяните и било храна наравно с хляба.
Много древни паметници потвърждават мнението на някои учени, че пивоварството при древните египтяни е вървяло ръка за ръка с хлебарството. Дори е имало случаи, когато пивото се е приготвяло в самите хлебарници.
Слабоалкохолно пиво се е приготвяло в самите жилища от жените-домакини, а силно пиво - в специални пивоварни по промишлен начин. С големи финансови печалби египтяните са изнасяли силно пиво с кораби в други страни.
Краят на цветущото развитие на пивоварството в древността е настъпил тогава, когато и египтяните, и вавилонците са попаднали под влиянието на гърците и римляните. Новите традиции на тези два народа и многобройните им войни са унищожили пивоварството.
Въпреки че пивоварството у шумерите, вавилонците и египтяните е примитивно, неговите принципни положения са залегнали в основата на следващото му развитие. От изкуство и поминък на старите народи пивоварството се е наложило впоследствие като една от най-важните промишлености във всички културни страни.
Приготвянето на пиво е известно на древните гърци и римляни, но те са консумирали повече вино, по-малко пиво и още по-малко медовина. Гърците са наричали пивото „цитхос", а римляните - „церевизиа". Пивото е било известно и на други народи в Европа. В Испания, която е била предимно винарска страна, намерените документи от V век говорят, че приготвянето на пиво от галите е преминало у испанците, а оттам - във Франция, Англия и Ирландия. Приготвянето на пиво е имало особено важно значение за източноевропейските народи, които са били в подчинение или в близост до гърците и римляните. Така например приготвянето на пиво е било силно развито у траките, панонците, хуните и други. Чрез преселването на различни народи приготвянето на пивото се е пренесло от една страна в друга с течение на столетия. В никоя друга страна, както в Германия, приготвянето на пиво и търговията с него не са се развили с такава популярност и традиция. Оттам идват разнообразните предания за хилядолетните пивоварни обичаи.
Приготвянето на пиво у старите германци до времето на Карл Велики (VIII век) е поминък на жената-домакиня и домашно изкуство. С течение на времето много от домакинствата са се специализирали и тези от тях, които са приготвяли действително хубаво пиво са започнали да се наричат „домашни пивоварници". Всяко известно с хубаво пиво домакинство, т.е. всяка една „домашна пивоварница" е имала и своя кръчма, където се е продавало пивото. При по-нататъшното развитие на пивоварството домашните пивоварници са се превърнали в търговски пивоварни, собственост на отделни богати граждани.
През IX в. духовенството започнало все повече да се налага в управлението. Виждайки възможността да се печели повече чрез произвеждане на пиво, отделните манастири и католически ордени постепенно иззели неговото производство и създали т.нар. „манастирски пивоварни". Само в Германия те достигнали до около хиляда. Подобно е било и положението в Англия, Франция и други страни. Най-старата манастирска пивоварна, запазена и до днес е Свети Вайенстефан - в гр. Фрайзинг. Тя е построена през 1040 г. Така в периода IХ-ХI век пивоварството е станало поминък и търговия в ръцете на манастирите и духовенството. След това се създават „дворцовите пивоварни", а по-късно и „гражданските пивоварни".

 


 

Пивоварството през средновековиетоОще в началото на средновековието пивоварите, които са се занимавали с приготвяне и търговия на пиво, са били организирани в пивоварно съсловие. То се е ползвало с голямо уважение и е имало за свой патрон баснословния фламандски крал Гамбринус, който столетия наред се е считал според най-фантастични предания за легендарния откривател и цар на пивото.
През средновековието специалистите пивовари в Германия са се наричали „браумайстери". Това класическо наименование е запазено по пивоварна традиция и до днес. Браумайстерите са били задължени да ходят облечени в специално облекло, за да могат полицейските и финансовите органи на града да ги следят да не избягат в някои други градове, където да предадат тайната рецептура за произвеждането на специалния вид пиво на дадения град.
Браумайстерите са били много уважавани хора. Тяхното изкуство се е ценяло много високо и се е заплащало извънредно скъпо. А тогава пивоварството е било действително голямо изкуство. Достатъчно е само да си представим, че още тогава браумайстерите са се занимавали в своята професия например с действието на ензимите, без да са имали понятие за тях. Тогава термометърът и захаромерът още не са били открити, затова температурата се е измервала чрез потапяне на пръста на ръката в течността.
Голямото значение, което са отдавали германските народи на пивото и неговото качество, се вижда и от издадения през 1516 г. от баварските херцози Вилхелм IV и Людвиг X „Закон за чистотата на пивото". Според този закон пиво е трябвало да се произвежда само от естествени природни съставки - малц, вода и хмел, като всякакви други добавки са били забранени. Трябва да се отбележи, че в Германия този закон е в сила и днес.
Развитието на пивоварството през средновековието и в други европейски страни, като Франция, Белгия, Англия, Холандия, Русия, Бохемия, Австрия и други е подобно на това в Германия. То е било в зависимост от конкуренцията на другите две алкохолни питиета - виното и ракията.
Друга страна със силно развито пивоварство през средновековието е била Англия, където то получило своя разцвет през ХVI - ХVIII век. Англия е родината на известното тъмно пиво „Портер".
През средновековието пивоварството в стара Бохемия (Чехия) и стара Моравия е имало също високо развитие, както в Бавария. През XV век само в Прага са били открити 55 пивоварни и 86 малцерая. Стара Словакия е била истинска винарска страна, като пивоварството там се е развило много по-късно. След Първата световна война Чехословакия е станала прочута страна със силно развита пивоварна индустрия и хмелопроизводство, а и с голямата известност на пилзенското си пиво из целия свят.
Пивото в Европа през СредновековиетоВ Русия пивото е било известно още през IX в. Знае се също така, че планинските кавказки народи са познавали хмела, отглеждали са го и са си приготвяли от него различни главозамайващи напитки като прототип на съвременното пиво. Тези питиета са били медовината, квасът, бозата и други, които хората са наричали тогава с наименованието пиво. Пивоварството е получило сравнително широко разпространение в Русия след IX век, а подемът на пивоварството е започнал едва през 1890 г.
В Азия, респективно в Япония, се е произвеждало предимно пиво от ориз, какъвто е бил например пивоварният вид „саке". То се е различавало значително от високоалкохолния вид.
След откриването на Америка, последователите на Колумб окриват, че някои племена приготвят своя специфична царевична напитка, която била местния вариант на пивото. Пивоварството от Европа се е пренесло и установило там от различните европейски колонизатори, за което особено голям дял имат английските и германските преселници - браумайстери. Първата пивоварна е построена в щата Вирджиния през 1637 г., и днес САЩ е сред най-големите производители на пиво в света.
Появяването на пивоварно-техническата литература започва през XVIII век. Дотогава натрупаният производствен опит се е пазел в голяма тайна като тайно изкуство на специалистите пивовари - браумайстери. През XIX век световната пивоварна индустрия е започнала бързо да се обогатява с все по-нови научни публикации и трудове из областта на пивоварната технология, пивоварната техника, химията, микробиологията и други, което е спомогнало за по-бързото оформяне на пивоварството в целия свят като една научно-техническа специалност. По същото време започнали да се откриват специалните пивоварни опитни станции, както и научноизследователските пивоварни институти и лаборатории. Тяхната творческа дейност е улеснявала и продължава да улеснява както пивоварните училища и специалисти, така също и самите пивоварни фабрики на световната пивоварна индустрия, което намира израз в издаването на специализирани пивоварни списания, годишни сборници и много трудове.

Първите опити за производство на пиво в България

Пивото е било известно у нас още преди Освобождението, чрез продажбата му от чуждестранните пътнически кораби, спиращи на нашите дунавски и черноморски пристанища.
Първите опити за пивопроизводство у нас са направени през втората половина на XIX век, като първите сведения за пивоварството в България го характеризират като частно и много примитивно. В някои наши селища като София, Шумен, Пловдив, Търново, Русе и други, преди Освобождението има малки и примитивни домашни работилници, в които частните занаятчии приготвят пиво.
Пивоварните у нас преди ОсвобождениетоСпоред Иржи Прошек, българското пивопроизводство датира отпреди Освобождението от турско робство. Създател е французинът Дюкорп, който е инженер по строежа на железниците в Софийско между 1873 - 1876 г. Той основава първата в страната пивоварна фабрика. След 3 - 4 години вдовицата на вече покойния Дюкорп я продава на г-н Джансъзов, който я експлоатира до 1883 г. След това я наемат братята Богдан и Георги Прошек. Те привличат чеха Мартинек - майстора-пивовар и продължават пивопроизводството. В княжевското предприятие липсват елементарни условия за добро производство. Братя Прошекови закупуват мястото, където по-късно се създава пивоварна фабрика „Витоша" и построяват избата „Дълбок зимник". Сварената в Княжево пивна мъст се пренася за ферментация и отлежаване още топла в бурета в „Дълбок зимник". През този период София има само две - три кръчми, които са продавали дневно по няколко бурета с пиво. Подобна практика се оказва неудобна. Първоначалното примитивно производство на пиво не продължава дълго. Неудобствата в различните производствени процеси принуждават братя Прошекови да започнат през 1891 година строеж на пивоварна фабрика в близост до избата „Дълбок зимник". През 1880 година Стоян Цветков започва производството на пиво в София също по примитивен начин около училище „Св.св. Кирил и Методий". Той произвежда пиво само 2 - 3 години.

 


 

Първата пивоварна фабрика в ШуменУнгарските емигранти, доведени в България от Лайош Кошут след унгарската революция от 1848 г. започват да произвеждат пиво в Шумен. През 1850 г. с помощта на голям казан и ярмомелка за малц, те произвеждат пиво за собствени нужди. Десетина години по-късно, след като унгарците напускат града, шуменецът Илия Гагората, със същия казан произвежда пиво, но въпреки желанието си, не успява да го наложи на пазара. Неефективността на производството и малките печалби довеждат до преустановяване дейността на Гагората.
Няколко години преди Освобождението на България, Ради Железов започва да произвежда пиво в Шумен. Той построява градина-пивница, в която започва да пласира произведеното пиво с подходяща за времето си реклама. От активната търговско-производствена дейност Ради Железов натрупва значителен за времето си капитал, който успешно използва неговият син Антон Радев. През 1885 г. той преустройва и разширява малката фабрика, като доставя нови казани, варка, а по-късно и парна машина.
Пивоварната фабрика в Пловдив е едно от най-старите предприятия в града. Нейни основатели са двамата швейцарци от немски произход - Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които по онова време пребивават в България във връзка със строежа и експлоатацията на Баронхиршовата железница, достигаща вече от Саранбей (Септември) до Пловдив.
Особено влияние върху двамата оказва техният сънародник Боманти, който построява първите в Пловдив фабрики - спиртната и оризовата. Той им вдъхва кураж да се заемат с фабрично пивопроизводство. Боманти вярва, че най-голяма перспектива има в пивоварството - нещо, което до този момент изглежда като авантюра, защото българите по онова време почти не познават пивото като питие.
През 1876 г. Фрик и Сулцер решават да напуснат работата си в железниците и да започнат да произвеждат пиво. Първата им пивоварна работилница се намира в квартал „Алтъ тепе" и по нищо не се отличава от която и да е домашна работилница за пиво в родината им. Варилният процес провеждат в малки, обикновени, 10 литрови казанчета. В малка жилищна сграда и в обикновена изба, пълна с дървени каци и бъчви, те произвеждат дневно по стотина литра пиво. Помагат им няколко работници. Първата пивоварна фабрика в ПловдивСкоро работната площадка се оказва тясна и неподходяща. Възниква необходимост дейността да се премести на ново място.
Предвидливият фабрикант Боманти лесно разбира на какъв човек може да заложи и със своя капитал подава ръка на Франк Сулцер. Разговорът между тях е продължителен и сериозен. Той обхваща въпросите около избора на място за бъдещата фабрика, за вноса на машини, за митническите режими и облекченията, които произтичат от благоразположението на първите български власти към чужденците. Съдружниците заедно обикалят околностите на града, за да намерят подходящо място за строеж. Спират се на един пущинак - тревисто, мочурливо и каменисто място, с постоянно бликаща студена, подпочвена вода. За това място се говори, че е осмото изчезнало тепе на Пловдив. Преди това са го наричали „Петрица". От това място са отломявали камъни, затова му остава името „Каменица тепе". Зеленото тревисто мочурище, набраздено от скални издатини, се харесва много на Фрик - човекът, който разбирал от пивоварно изкуство. Решава се бъдещата пивоварна да се построи тук. Набързо се намират балканджии - каменари и строители, които издълбават основите на избените помещения за отлежаване на пивото, и фабриката е построена много бързо. По онова време тя е една от най-модерните сгради в града и съперничи с часовниковата кула на „Сахат тепе" и богаташките къщи по „Небет тепе". Дълбоки кладенци са издълбани, широки железни тръби са забити и чрез механичните помпи започва да тече леденостудена вода. С тази вода започва приготвянето на пенливото пловдивско пиво. Пивоварната фабрика се построява в периода 1879 - 1881 г.
В архивни материали, изгорели при пожара в общината, е отбелязано, че пускът на пивоварната фабрика е през 1882 г.
Във Велико Търново и околностите му развитието на лозарството дава възможност да се развива и друга промишленост и най-вече спиртоварството. Истинска спиртна фабрика притежава Ст. Карагьозов. В производството му помага Ангел Гарчиков. Особено предприемчив, той започва да произвежда пиво по доста примитивен начин. За помещение използва една от сградите срещу Карагьозовата фабрика. В спомените на съвременници на първото производство на пиво е отбелязано, че „макар младите ефендита да консумират пиво, това не е достатъчно, за да се възнагради трудът му" и той скоро прекратява производството на пиво. По-късно пивопроизводството се усвоява от други хора.
Въпреки че през 70-те години на XIX век в града има три пивоварни фабрики, произведеното пиво е скъпо за гражданите, и само най-богатите можели да си позволят лукса да пият пиво през горещите летни дни.
Първите истински пивоварни фабрики са построени непосредствено след Освобождението, и то от чужденци пивовари. Първоначално те са малки и примитивни, но постепенно поставят началото в развитието на пивоварната промишленост в България.
През 1892 г. е пусната в експлоатация пивоварната фабрика на “Братя Хаджиславчеви и сие” във Велико Търново, в която започват работа 28 немски и чешки пивовари и общи работници от града.
В София братя Прошекови започват строеж на пивоварна фабрика, която пускат в действие през 1884 г.
През същата година започва строителството на пивоварната фабрика в Лом от чехите Малотин и Хозман по проект на Манер – известния тогава технолог-пивовар от Австрия. Строителството завършва през пролетта на 1885 г.
Все в този период (до 1910 г.) се откриват пивоварни предприятия в градовете Русе, Плевен, Варна, Стара Загора. Още в тези ранни години на пивопроизводството из цяла България има малки пивоварни работилници, но най-големите фабрики – с производство над 10 000 хектолитра пиво годишно, се намират в изброените градове.
Годините след този начален подем в производството на пиво у нас не са особено добри. Започва нелоялна конкуренция в бранша, последвана от подобни отношения между винарската и пивоварната промишленост. Оттогава бележи началото си държавната политика за приоритет в развитието на винарското производство. Продажбите на пиво намаляват, темпът на развитие е незадоволителен. Промишлеността е пред колапс. Това налага през 1927 г. да се образува първият пивоварен картел, чиято задача е да сложи ред в отношенията и да защити интересите на пивоварите. Това обаче не се постига. Затварят се 12 пивоварни фабрики, остават да работят само 6 (в София – 2, в Шумен, Пловдив, Велико Търново и Лом).

 


 

Пивоварна ВитошаНа 23.ХІІ.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на ДИО (Държавно индустриално обединение) “Хранителна индустрия”. По-късно през 1952 г. преминават към ДСП (Държавно стопанско предприятие) “Винпром”. Самостоятелно структуриране на бранша като подотрасъл в хранителната промишленост се постига след създаването на Обединено държавно стопанско предприятие (ОДСП) “Българско пиво” на 1.V.1964 г. Впоследствие то се преименува в Държавно стопанско обединение (ДСО) и накрая – в Стопанско обединение (СО). Тази структура поема управлението на производството, търговията, капиталното строителство и финансирането на предприятията, като изпълнява държавната политика по развитие на бранша.
Слага се началото на обновление и създаване потенциал на пивоварната промишленост, изразен най-вече в увеличаване производството на пиво чрез пуск на нови пивоварни предприятия (Лом, Стара Загора, Мездра, Бургас, София, Варна, Хасково, Плевен, Благоевград) и предприятия за производство на малц (гр. Елин Пелин и Чирпан); извършване на реконструкция, модернизация и разширение на съществуващите пивоварни в Пловдив, Шумен, Велико Търново, Стара Загора.
Създават се и нови предприятия за бутилиране на пиво и се развива асортиментната структура на пивото. Появява се стабилизираното пиво; предприема се обновление в разфасовката и дизайна на опаковките; възникват нови комуникационни връзки с пазара.
В този период се поставя началото на пивоварната наука в България – откриват се самостоятелни ведомствени научни звена: Висш институт по хранително-вкусова промишленост (1953 г.) – Пловдив, и секция “Технология на пивото” (1956 г.) към Националния институт по винарска и пивоварна промишленост – София. До 1975 г. в пивоварната промишленост се създават сериозни производствени мощности. Следва етап на модернизиране на технологичния процес и непрекъснато повишаване качеството на пивото като най-важен фактор за развитието на пазара.
Всички тези сериозни промени показват съвременния за периода ръст на българската пивоварна индустрия, укрепват и разширяват авторитета й в страната и в Европа, подготвят успешното й поведение през последващите години на преструктуриране в условията на нова икономическа среда.

Преструктуриране на пивоварната индустрия в България след 1991г.

Преструктурирането на икономиката на Република България, в това число и на българската пивоварна промишленост, бележи своето начало с настъпилите политически събития през ноември 1989 г. и последвалата реформа във всички сфери на обществения и стопанския живот. Преминаването от социалистическо планово стопанство към свободни пазарни отношения се осъществява в годините посредством промяна на собствеността в различните й форми по пътя на раздържавяването, приватизацията и реституцията.
През 1992 г. е приет Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Същият регламентира три форми на раздържавяване на предприятия и обособени части от тях: касова приватизация (директно закупуване в брой), масова (с инвестиционни бонове) и работническо-мениджърска (покупка от колектива на съответната фирма). Със закона се дава реална възможност за участие на чуждестранни лица и навлизане на чужди инвестиции в процеса на преструктуриране на българското икономическо пространство. Този факт решително повлиява върху ускореното развитие и повишаване ефективността на националната икономика.
Структурните реформи в пивоварната промишленост започват през 1993 г., когато най-големите европейски пивоварни компании, като “Хайнекен” (“Heineken”) – Холандия, “Интербрю” (“Interbrew”) – Белгия, “Туборг” (“Tuborg”) – Дания, “Брау унд Брюнер” (“Brau und Bruner”) – Федерална република Германия, и др., определено заявяват интересите си към пивоварните заводи “Загорка”– Стара Загора, “Астика”– Хасково, “Плевенско пиво” – Плевен, “Шуменско пиво” – Шумен, “Каменица” – Пловдив, и др.
В началото на 90-те години на ХХ в. производствено-техническият, търговският и пазарният потенциал на бранша се състои от:

  • 13 пивоварни завода – два в София и по един в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Шумен, Хасково, Благоевград, Плевен, Мездра, и Лом;

  • 11 предприятия за бутилиране на пиво – в Русе, Ямбол, Добрич, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Сливен, Троян, Търговище, Силистра и Петрич

  • Предприятие за производство на малц на гара Елин Пелин, Софийско

  • Предприятие за нестандартно оборудване и резервни части в с. Присово, Великотърновско

  • Институт по пивоварна промишленост и хмелопроизводство в София

Към тази структура на сектора се създават няколко специални малки фирми за бутилиране на пиво, които се закриват през 1996–1997 г. Спецификите на периода на трансформиране на собствеността в пивоварната промишленост и новите инвеститори, които са носители на модерна глобалистична култура, предопределят водещото място на сектора в хранително-вкусовия отрасъл. Пивоварната индустрия изцяло следва и прилага съвременните европейски тенденции и политики за фирмено управление, включващи обновление и модернизация на технологическите процеси и оборудване, непрекъснат стремеж към повишаване качеството, дизайна и разфасовките на продуктите, ново пазарно поведение.
Съюз на пивоварите в БългарияПроцесът на обновление и осъвременяване на производството навлиза с различни обеми и темпове във всички пивоварни фирми. Промяната в структурата и динамиката в развитието на пазарната икономическа среда, както и новата потребителска култура са предизвикателство за издигане технологичното равнище на сектора, за създаване на съвременни маркетингови техники и разработване на нови форми на комуникация с доставчици и клиенти. Появяват се и първите признаци на пазарна конкурентност между пивоварните фирми.
Съвършено променената конюнктура в бранша изисква ново представителство на пивоварната промишленост пред държавните институции и обществото; нова регламентация на отношенията между икономическите оператори от сектора; промени в нормативната уредба и в диалога с държавните институции. Тези обстоятелства са адекватно оценени от пивоварната общност в страната и като високоорганизирана промишленост предприятията от бранша през 1991 г. създават своя бизнес организация с името Съюз на пивоварите в Република България.
Паралелно с процесите на преструктуриране на пивоварния сектор в страната се развиват и международните контакти на българските пивовари. Добре познавайки и участвайки в иновационните проекти на европейските си колеги, Съюзът на пивоварите България (СПБ) е желан партньор за сродните организации, които обединяват пивоварните среди на Европа.

 


 

EBC - Европейска пивоварна конвенцияПрез май 1995 г. в Брюксел, Белгия, на ХХV конгрес на Европейската пивоварна конвенция – Еuropean Brewery Convention (ЕВС), Съюзът на пивоварите в Република България е приет за редовен член на организацията. Включването на сдружението в европейското пивоварно семейство е най-високата оценка и заслужено признание за постиженията и възможностите на националната пивоварна промишленост.
От този момент българското пиво е официално прието в европейската листа на индустрията, а българските пивоварите заемат достойно място в европейската пивоварна общност. В управителния орган на конвенцията – Съвет на ЕВС (Council of EBC), влизат представители на съюза и вече 11 години активно работят за общата кауза на научната пивоварна гилдия на Европа. В работните групи и научни комитети участват български учени и специалисти, което допринася за научния обмен на най-новите постижения в областта на пивопроизводството.
Налице е динамично, проевропейско развитие на бранша, определящо нов облик на производственото и пазарно поведение, високо международно признание и авторитет. Това съвсем основателно привлича вниманието и заангажира участието на водещите европейски пивоварни компании в процеса на преструктуриране и приватизация на българската пивоварна промишленост.

Приватизация на предприятията от пивоварния бранш

Средата на 90-те години на ХХ в. са особено важни за развитието на пивоварния сектор в страната, тъй като започват същинските процеси на приватизация и тотално преструктуриране на бранша. Днешният прочит на събитията от този период доказва, че приватизацията на предприятията от пивоварната промишленост е процес, определящ бъдещия просперитет на индустрията. В този повратен (дори според някои съвременници и участници съдбовен) за пивопроизводството период от икономическата история на страната Съюзът на пивоварите разработва и осъществява много ясна и точна политика на безрезервна подкрепа на процеса.
На 17.ІІІ.1994 г. на разширено заседание на Управителния съвет на съюза с управителите на всички пивоварни заводи се изработва и подписва от всички присъстващи общо становище на Съюза на пивоварите по приватизацията на предприятията от пивоварната промишленост. Същото е връчено на съответните държавни институции, официално е публикувано в централния печат, за да стане известна категоричната позиция на пивоварите пред цялата общественост. Документът съдържа визията на пивопроизводителите за приоритетите и непосредственото им участие в практическо реализиране на процеса във фирмите, които управляват. Становището съдържа следните основни акценти:

  • Безрезервна подкрепа на процеса на приватизация като единствен и най-успешен път за по-нататъшното развитие на бранша.

  • Преструктуриране на българската пивоварна промишленост не като самоцел, а като ясно осъзната и приета с отговорност реализация на определена политика.

  • Искане за едновременен и равен старт в процеса на раздържавяване на всички пивоварни заводи.

Тази ясна позиция на пивоварите стимулира раздържавяването на фирмите от бранша. През април с.г. е проведена среща на УС с изпълнителния директор на Агенцията по приватизация – Александър Божков, на която официално се представя становището за преструктуриране на пивоварния сектор.
Правителството и Агенцията по приватизацията в определена степен се съобразяват с мнението на специалистите от бранша и обявяват 1994-та за начална година на приватизацията на всички пивоварни фирми.
В продължение на година и половина (втората половина на 1994 г. и 1995 г.) са приватизирани 4 държавни пивоварни фирми: “Загорка”, “Каменица”, “Астика” и “Бургаско пиво”. Други 5 са обявени в процедура – “Варненско пиво”, “Леденика”, “Пиринско пиво”, “Тракийско пиво” и “Пивоимпексинженеринг”. Година преди това в пивоварните заводи “Загорка” – Стара Загора, и “Леденика”– Мездра, е извършена генерална реконструкция, модернизация и разширение.
“Загорка” АД – Стара Загора, е първото приватизирано пивоварно акционерно дружество. На 28.Х.1994 г. то е закупено от дружество “Брюинвест” („Brewinvest”), регистрирано в Гърция, в което с по 50% собственост акционери са пивоварната компания “Heineken”, Холандия, и “Кока-Кола Хеленик ботлинг къмпани” (“Coca-Cola Нelenic Bottling Company”). Покупката е на стойност 21,7 млн. щатски долара – най-високата получена цена за пивоварна в България.
През 1997 г. пивоварна “Ариана” АД – София, е закупена на Софийската стокова борса също от ”Brewinvest”. В края на 2003 г. с решение на акционерите от двете дружества – “Загорка” АД и “Ариана” АД, се извършва сливане на двете фирми в едно акционерно дружество – “Загорка “ АД. По-късно, през 2004 г., дейността на пивоварна “Ариана” се преустановява и заводът се закрива.
Първото решение за приватизацията на “Каменица” АД – Пловдив не се осъществява. След неуспешен опит мажоритарен дял от акциите й + да бъде продаден на немското пивоварно дружество “Brau und Bruner”, през март 1995 г. пивоварната става собственост на белгийската компания “Interbrew”.
Пивоварният завод в Бургас – “Бургаско пиво”, се приватизира на 27.ІV.1995 г. отново от белгийската компания “Interbrew”.
Следващата покупка е на пивоварното дружество “Астика” АД – Хасково. През май 1995 г. българската фирма “Даруинвест” ООД – София, става мажоритарен собственик с 80% от акциите на завода. През октомври същата година “Даруинвест” продава акциите си на “Interbrew”.
“Плевенско пиво” АД – Плевен, се приватизира на 12.VІІІ.1997 г., като 55% от акциите му стават собственост на “Пивоварна Плевенско пиво” ООД, 25% са продадени на търг чрез масовата приватизация и 20% остават за допълнително разпределение. По-късно, през 2001 г., заводът е закупен от “Interbrew”.
Така белгийската пивоварна компания “Interbrew” става собственик на 4 пивоварни завода в страната – “Каменица”, “Бургаско пиво”, “Астика” и “Плевенско пиво”. През следващите години се извършва организационно преструктуриране на българските пивоварни предприятия – собственост на белгийската мултинационална компания.
От 1.І.2001 г. в “Каменица” АД последователно се вливат “Астика” АД и “Бургаско пиво” АД. На 1.І.2002 г. следва вливане и на “Плевенско пиво” АД. Окрупненото акционерно дружество “Каменица” АД вече включва активите на споменатите 4 фирми. Поради структурни промени през октомври 2001 г. се прекратява дейността на завода “Бургаско пиво”. През 2005 г. е преустановено производството в “Плевенско пиво” – запазва се само дейността, свързана с производството на малц. Към 31.ХІІ.2005 г. белгийската компания е мажоритарен собственик на акционерно дружество “Каменица”, което разполага с два действащи пивоварни завода – “Каменица” в Пловдив и “Астика” в Хасково. В производствената номенклатура на компанията обаче се запазват основните марки пиво, произвеждани от закритите 2 пивоварни.

 


В преструктурираното дружество “Каменица” се концентрират производствено-технологическите, организационни, финансови и човешки ресурси на първоначалните 4 дружества. През август 2004 г. “Interbrew” се обединява с бразилската компания “АмБев” (“AmBev”) и под името “ИнБев” (“InBev”) заема лидерската позиция на световния пазар на пиво.
От ноември 1996 г. пивоварният завод “Варненско пиво” става собственост на българския инвеститор “ММ Холдинг” АД. В последващите години предприятието се регистрира като “Варненско пиво” АД.
Пивоварна фирма “Леденика” – Мездра, е раздържавено чрез работническо-мениджърска приватизация. През 2001 г. следва изкупуване на “Леденика” АД от “Варненско пиво” АД. По този начин се учредява българската пивоварна структура “Булбрю”, включваща пивоварните във Варна и Мездра. През 2004 г. дейността на завода във Варна е преустановена. Заводът е закрит. От този момент марките пиво на варненската пивоварна се произвеждат от “Леденика ММ” – Мездра.
През 1997 г. пивоварният завод “Великотърновско пиво” АД – Велико Търново, се включва в първата вълна на обявената масова приватизация (срещу инвестиционни бонове) със 70% от акциите си. В следващите тръжни сесии дружеството придобива нови дялове от капитала на “Великотърновско пиво” АД. Вследствие на приватизационните процедури фирмата е раздържавена напълно с мажоритарен собственик “Мелинвест Холдинг” АД, като пивоварната се преименува на “Болярка ВТ” – на името на най-емблематичната си марка бира.
Приватизацията на пивоварна “Ломско пиво” – Лом, е осъществена през 1997 г. Мажоритарен собственик става приватизационен фонд “Екоинвест” – Козлодуй, преобразуван по-късно в търговско дружество „Екоинвест Холдинг” АД. През 2005 г. акциите на “Ломско пиво” АД се изкупуват от “Агроrнвест Инженеринг” АД – Лом, с мажоритарен собственик “Енемона” АД.
“Пивоварна София” АД – София, известна до 1997 г. като пивоварен завод “Люлин”, е закупена през 1998 г. от българската фирма “Пилс Радев и сие”.
Пивоварната фирма “Пиринско пиво” АД – Благоевград, се регистрира през 1997 г. като акционерно дружество с мажоритарен собственик приватизационен фонд “Златен лев Холдинг” АД. В края на 2001 г. инвеститорски интерес към “Пиринско пиво” АД проявява мултинационалната пивоварна компания “Карлсберг Брюърис” (“Carlsberg Breweries”), Дания. След съответните законоустановени процедури през август 2002 г. датската пивоварна група придобива мажоритарния дял от акциите на дружеството.
Пивоварният завод “Шуменско пиво” АД е последното приватизирано предприятие в бранша. Това става през 1999 г., като мажоритарният дял се придобива от турския инвеститор “Фин метал”. През юни 2002 г. мажоритарният собственик продава акциите си на “Carlsberg Breweries”, Дания. По този начин датската компания става собственик първо на “Шуменско пиво” АД и по-късно същата година на “Пиринско пиво” АД. На 14.ІХ.2004 г. двете предприятия се сливат в едно акционерно дружество, носещо името “Карлсберг България” АД.
Предприятието за производство на малц “Малц” АД – гара Елин Пелин, е раздържавено през 1997 г. Мажоритарният дял от акциите става собственост на българската фирма “Сереал 3” ООД – Варна.
Предприятието за нестандартно оборудване и резервни части “Присое” – Присово, Великотърновско, е раздържавено по пътя на масовата приватизация. Понастоящем е собственост на “Присое 40” АД, “Булвеста Холдинг” АД, “Артур и Классик” ООД , Министерството на икономиката и физически лица.
Процесът на преструктуриране обхваща и Института по пивоварна промишленост и хмелопроизводство (ИППХП), който до 1994 г. е поделение на държавната фирма “Пивоимпексинженеринг” ЕАД. Но тук, както и във всички научни организации в страната, преобразуването не е свързано с промяна на собствеността, а представлява поредица от изпълнение на нормативни актове, търсещи най-подходящото място и форма на управление на ведомствените научни звена. С решение № 23/28.V.1996 г. на Министерския съвет институтът излиза от състава на “Пивоимпексинженеринг” ЕАД и е включен като научна организация в Селскостопанска академия. Четири години по-късно с ПМС 270/15.ХІІ.2000 г. ИППХП с намален състав е включен в състава на Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) под формата на 3 научни звена – “Пивопроизводство”, специализирана лаборатория “Биохимия и микробиология” и “Научна информация, маркетинг, социологически проучвания и реклама”. По този начин пивоварните специалисти се запазват в колектива на ИКХТ и са на подчинение на Националния център за аграрни науки (НЦАН) към Министерството на земеделието и горите.
В този период на спорна и неясна държавна политика за мястото и ролята на науката в етапа на прехода запазването на ведомствената наука, макар и в силно редуциран състав, е още едно предимство на пивоварната индустрия пред другите подотрасли на хранително-вкусовата промишленост. И днес този научен потенциал, изграждан и укрепван в продължение на 50 години, продължава да работи за развитието на отделните пивоварни дружества и е част от авторитета на пивоварната общност в страната.
Другият научен център, работещ основно по подготовката на инженерно-технически кадри за бранша, е катедрата “Технология на виното и пивото” на Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив – правоприемник на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (ВИХВП). И тук промените са основно организационни, тематични и учебно-методични. Основни приоритети за университета са непрекъснато усъвършенстване и осъвременяване на учебния процес, както и подготовка на висококвалифицирани бакалаври и магистри, които в максимална степен да отговарят на изискванията на постоянно развиващото се и модернизиращото се пивоварно производство.
Приватизационният процес в българския пивоварен сектор започва в края на 1994 г. и в основни линии е финализиран в края на 1998 г. Приватизацията на фирмите от бранша приключва в рамките на 4 години при пълно спазване на нормативната уредба и активен инвестиционен процес.
Данните сочат, че в този период са изкупени над 90% от активите на бранша. (Изключение е пивоварният завод “Шуменско пиво” АД, за който процедурата по раздържавяване и регистрирането на мажоритарен собственик става през 1999 г.)
Позитивните резултати от успешната приватизация на пивоварната промишленост по своята всеобхватност и времетраене носят висок рейтинг и обществено доверие за индустрията. С подобни постижения в периода на икономическата реформа в България могат да се отличат много малко подотрасли в страната.
Бизнес общността, международните и национални институции дават висока оценка на преструктурирането на сектора. Аналитичните проучвания показват, че високата степен на раздържавяване и бързата приватизация на пивоварната индустрия се обуславят и стават възможни поради наличието на следните фактори:

  • Пазарна насоченост на производствено-техническите възможности на фирмите, изграден капацитет и авторитет на бранша.

  • Извършват се предварителни проучвания и подготовка в юридически план. Гъвкавият, с модерно мислене мениджмънт на сектора създава позитивен облик на индустрията.

  • Привличат се интересът и активното участие на отговорни чуждестранни инвеститори в лицето на водещите европейски пивоварни компании “Interbrew”, “Heineken” и “Carlsberg”.

Източници: "История и развитие на пивоварната промишленост в България" - ст.н.с.инж. Величко Петров, ст.н.с.I ст. инж. Йордан Платиканов, проф.к.т.н. Стамат Манчев, Съюз на пивоварите в България - 1994

“История и развитие на пивоварната промишленост в България - Преструктуриране на индустрията” -инж. Петър Паунков -“Съюз на пивоварите в България” София 2006