В преструктурираното дружество “Каменица” се концентрират производствено-технологическите, организационни, финансови и човешки ресурси на първоначалните 4 дружества. През август 2004 г. “Interbrew” се обединява с бразилската компания “АмБев” (“AmBev”) и под името “ИнБев” (“InBev”) заема лидерската позиция на световния пазар на пиво.
От ноември 1996 г. пивоварният завод “Варненско пиво” става собственост на българския инвеститор “ММ Холдинг” АД. В последващите години предприятието се регистрира като “Варненско пиво” АД.
Пивоварна фирма “Леденика” – Мездра, е раздържавено чрез работническо-мениджърска приватизация. През 2001 г. следва изкупуване на “Леденика” АД от “Варненско пиво” АД. По този начин се учредява българската пивоварна структура “Булбрю”, включваща пивоварните във Варна и Мездра. През 2004 г. дейността на завода във Варна е преустановена. Заводът е закрит. От този момент марките пиво на варненската пивоварна се произвеждат от “Леденика ММ” – Мездра.
През 1997 г. пивоварният завод “Великотърновско пиво” АД – Велико Търново, се включва в първата вълна на обявената масова приватизация (срещу инвестиционни бонове) със 70% от акциите си. В следващите тръжни сесии дружеството придобива нови дялове от капитала на “Великотърновско пиво” АД. Вследствие на приватизационните процедури фирмата е раздържавена напълно с мажоритарен собственик “Мелинвест Холдинг” АД, като пивоварната се преименува на “Болярка ВТ” – на името на най-емблематичната си марка бира.
Приватизацията на пивоварна “Ломско пиво” – Лом, е осъществена през 1997 г. Мажоритарен собственик става приватизационен фонд “Екоинвест” – Козлодуй, преобразуван по-късно в търговско дружество „Екоинвест Холдинг” АД. През 2005 г. акциите на “Ломско пиво” АД се изкупуват от “Агроrнвест Инженеринг” АД – Лом, с мажоритарен собственик “Енемона” АД.
“Пивоварна София” АД – София, известна до 1997 г. като пивоварен завод “Люлин”, е закупена през 1998 г. от българската фирма “Пилс Радев и сие”.
Пивоварната фирма “Пиринско пиво” АД – Благоевград, се регистрира през 1997 г. като акционерно дружество с мажоритарен собственик приватизационен фонд “Златен лев Холдинг” АД. В края на 2001 г. инвеститорски интерес към “Пиринско пиво” АД проявява мултинационалната пивоварна компания “Карлсберг Брюърис” (“Carlsberg Breweries”), Дания. След съответните законоустановени процедури през август 2002 г. датската пивоварна група придобива мажоритарния дял от акциите на дружеството.
Пивоварният завод “Шуменско пиво” АД е последното приватизирано предприятие в бранша. Това става през 1999 г., като мажоритарният дял се придобива от турския инвеститор “Фин метал”. През юни 2002 г. мажоритарният собственик продава акциите си на “Carlsberg Breweries”, Дания. По този начин датската компания става собственик първо на “Шуменско пиво” АД и по-късно същата година на “Пиринско пиво” АД. На 14.ІХ.2004 г. двете предприятия се сливат в едно акционерно дружество, носещо името “Карлсберг България” АД.
Предприятието за производство на малц “Малц” АД – гара Елин Пелин, е раздържавено през 1997 г. Мажоритарният дял от акциите става собственост на българската фирма “Сереал 3” ООД – Варна.
Предприятието за нестандартно оборудване и резервни части “Присое” – Присово, Великотърновско, е раздържавено по пътя на масовата приватизация. Понастоящем е собственост на “Присое 40” АД, “Булвеста Холдинг” АД, “Артур и Классик” ООД , Министерството на икономиката и физически лица.
Процесът на преструктуриране обхваща и Института по пивоварна промишленост и хмелопроизводство (ИППХП), който до 1994 г. е поделение на държавната фирма “Пивоимпексинженеринг” ЕАД. Но тук, както и във всички научни организации в страната, преобразуването не е свързано с промяна на собствеността, а представлява поредица от изпълнение на нормативни актове, търсещи най-подходящото място и форма на управление на ведомствените научни звена. С решение № 23/28.V.1996 г. на Министерския съвет институтът излиза от състава на “Пивоимпексинженеринг” ЕАД и е включен като научна организация в Селскостопанска академия. Четири години по-късно с ПМС 270/15.ХІІ.2000 г. ИППХП с намален състав е включен в състава на Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) под формата на 3 научни звена – “Пивопроизводство”, специализирана лаборатория “Биохимия и микробиология” и “Научна информация, маркетинг, социологически проучвания и реклама”. По този начин пивоварните специалисти се запазват в колектива на ИКХТ и са на подчинение на Националния център за аграрни науки (НЦАН) към Министерството на земеделието и горите.
В този период на спорна и неясна държавна политика за мястото и ролята на науката в етапа на прехода запазването на ведомствената наука, макар и в силно редуциран състав, е още едно предимство на пивоварната индустрия пред другите подотрасли на хранително-вкусовата промишленост. И днес този научен потенциал, изграждан и укрепван в продължение на 50 години, продължава да работи за развитието на отделните пивоварни дружества и е част от авторитета на пивоварната общност в страната.
Другият научен център, работещ основно по подготовката на инженерно-технически кадри за бранша, е катедрата “Технология на виното и пивото” на Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив – правоприемник на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (ВИХВП). И тук промените са основно организационни, тематични и учебно-методични. Основни приоритети за университета са непрекъснато усъвършенстване и осъвременяване на учебния процес, както и подготовка на висококвалифицирани бакалаври и магистри, които в максимална степен да отговарят на изискванията на постоянно развиващото се и модернизиращото се пивоварно производство.
Приватизационният процес в българския пивоварен сектор започва в края на 1994 г. и в основни линии е финализиран в края на 1998 г. Приватизацията на фирмите от бранша приключва в рамките на 4 години при пълно спазване на нормативната уредба и активен инвестиционен процес.
Данните сочат, че в този период са изкупени над 90% от активите на бранша. (Изключение е пивоварният завод “Шуменско пиво” АД, за който процедурата по раздържавяване и регистрирането на мажоритарен собственик става през 1999 г.)
Позитивните резултати от успешната приватизация на пивоварната промишленост по своята всеобхватност и времетраене носят висок рейтинг и обществено доверие за индустрията. С подобни постижения в периода на икономическата реформа в България могат да се отличат много малко подотрасли в страната.
Бизнес общността, международните и национални институции дават висока оценка на преструктурирането на сектора. Аналитичните проучвания показват, че високата степен на раздържавяване и бързата приватизация на пивоварната индустрия се обуславят и стават възможни поради наличието на следните фактори:

  • Пазарна насоченост на производствено-техническите възможности на фирмите, изграден капацитет и авторитет на бранша.

  • Извършват се предварителни проучвания и подготовка в юридически план. Гъвкавият, с модерно мислене мениджмънт на сектора създава позитивен облик на индустрията.

  • Привличат се интересът и активното участие на отговорни чуждестранни инвеститори в лицето на водещите европейски пивоварни компании “Interbrew”, “Heineken” и “Carlsberg”.

Източници: "История и развитие на пивоварната промишленост в България" - ст.н.с.инж. Величко Петров, ст.н.с.I ст. инж. Йордан Платиканов, проф.к.т.н. Стамат Манчев, Съюз на пивоварите в България - 1994

“История и развитие на пивоварната промишленост в България - Преструктуриране на индустрията” -инж. Петър Паунков -“Съюз на пивоварите в България” София 2006