Исторически сведения

История на пивото по света и в България

 

Пивоварна ВитошаНа 23.ХІІ.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на ДИО (Държавно индустриално обединение) “Хранителна индустрия”. По-късно през 1952 г. преминават към ДСП (Държавно стопанско предприятие) “Винпром”. Самостоятелно структуриране на бранша като подотрасъл в хранителната промишленост се постига след създаването на Обединено държавно стопанско предприятие (ОДСП) “Българско пиво” на 1.V.1964 г. Впоследствие то се преименува в Държавно стопанско обединение (ДСО) и накрая – в Стопанско обединение (СО). Тази структура поема управлението на производството, търговията, капиталното строителство и финансирането на предприятията, като изпълнява държавната политика по развитие на бранша.
Слага се началото на обновление и създаване потенциал на пивоварната промишленост, изразен най-вече в увеличаване производството на пиво чрез пуск на нови пивоварни предприятия (Лом, Стара Загора, Мездра, Бургас, София, Варна, Хасково, Плевен, Благоевград) и предприятия за производство на малц (гр. Елин Пелин и Чирпан); извършване на реконструкция, модернизация и разширение на съществуващите пивоварни в Пловдив, Шумен, Велико Търново, Стара Загора.
Създават се и нови предприятия за бутилиране на пиво и се развива асортиментната структура на пивото. Появява се стабилизираното пиво; предприема се обновление в разфасовката и дизайна на опаковките; възникват нови комуникационни връзки с пазара.
В този период се поставя началото на пивоварната наука в България – откриват се самостоятелни ведомствени научни звена: Висш институт по хранително-вкусова промишленост (1953 г.) – Пловдив, и секция “Технология на пивото” (1956 г.) към Националния институт по винарска и пивоварна промишленост – София. До 1975 г. в пивоварната промишленост се създават сериозни производствени мощности. Следва етап на модернизиране на технологичния процес и непрекъснато повишаване качеството на пивото като най-важен фактор за развитието на пазара.
Всички тези сериозни промени показват съвременния за периода ръст на българската пивоварна индустрия, укрепват и разширяват авторитета й в страната и в Европа, подготвят успешното й поведение през последващите години на преструктуриране в условията на нова икономическа среда.

Преструктуриране на пивоварната индустрия в България след 1991г.

Преструктурирането на икономиката на Република България, в това число и на българската пивоварна промишленост, бележи своето начало с настъпилите политически събития през ноември 1989 г. и последвалата реформа във всички сфери на обществения и стопанския живот. Преминаването от социалистическо планово стопанство към свободни пазарни отношения се осъществява в годините посредством промяна на собствеността в различните й форми по пътя на раздържавяването, приватизацията и реституцията.
През 1992 г. е приет Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Същият регламентира три форми на раздържавяване на предприятия и обособени части от тях: касова приватизация (директно закупуване в брой), масова (с инвестиционни бонове) и работническо-мениджърска (покупка от колектива на съответната фирма). Със закона се дава реална възможност за участие на чуждестранни лица и навлизане на чужди инвестиции в процеса на преструктуриране на българското икономическо пространство. Този факт решително повлиява върху ускореното развитие и повишаване ефективността на националната икономика.
Структурните реформи в пивоварната промишленост започват през 1993 г., когато най-големите европейски пивоварни компании, като “Хайнекен” (“Heineken”) – Холандия, “Интербрю” (“Interbrew”) – Белгия, “Туборг” (“Tuborg”) – Дания, “Брау унд Брюнер” (“Brau und Bruner”) – Федерална република Германия, и др., определено заявяват интересите си към пивоварните заводи “Загорка”– Стара Загора, “Астика”– Хасково, “Плевенско пиво” – Плевен, “Шуменско пиво” – Шумен, “Каменица” – Пловдив, и др.
В началото на 90-те години на ХХ в. производствено-техническият, търговският и пазарният потенциал на бранша се състои от:

  • 13 пивоварни завода – два в София и по един в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Шумен, Хасково, Благоевград, Плевен, Мездра, и Лом;

  • 11 предприятия за бутилиране на пиво – в Русе, Ямбол, Добрич, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Сливен, Троян, Търговище, Силистра и Петрич

  • Предприятие за производство на малц на гара Елин Пелин, Софийско

  • Предприятие за нестандартно оборудване и резервни части в с. Присово, Великотърновско

  • Институт по пивоварна промишленост и хмелопроизводство в София

Към тази структура на сектора се създават няколко специални малки фирми за бутилиране на пиво, които се закриват през 1996–1997 г. Спецификите на периода на трансформиране на собствеността в пивоварната промишленост и новите инвеститори, които са носители на модерна глобалистична култура, предопределят водещото място на сектора в хранително-вкусовия отрасъл. Пивоварната индустрия изцяло следва и прилага съвременните европейски тенденции и политики за фирмено управление, включващи обновление и модернизация на технологическите процеси и оборудване, непрекъснат стремеж към повишаване качеството, дизайна и разфасовките на продуктите, ново пазарно поведение.
Съюз на пивоварите в БългарияПроцесът на обновление и осъвременяване на производството навлиза с различни обеми и темпове във всички пивоварни фирми. Промяната в структурата и динамиката в развитието на пазарната икономическа среда, както и новата потребителска култура са предизвикателство за издигане технологичното равнище на сектора, за създаване на съвременни маркетингови техники и разработване на нови форми на комуникация с доставчици и клиенти. Появяват се и първите признаци на пазарна конкурентност между пивоварните фирми.
Съвършено променената конюнктура в бранша изисква ново представителство на пивоварната промишленост пред държавните институции и обществото; нова регламентация на отношенията между икономическите оператори от сектора; промени в нормативната уредба и в диалога с държавните институции. Тези обстоятелства са адекватно оценени от пивоварната общност в страната и като високоорганизирана промишленост предприятията от бранша през 1991 г. създават своя бизнес организация с името Съюз на пивоварите в Република България.
Паралелно с процесите на преструктуриране на пивоварния сектор в страната се развиват и международните контакти на българските пивовари. Добре познавайки и участвайки в иновационните проекти на европейските си колеги, Съюзът на пивоварите България (СПБ) е желан партньор за сродните организации, които обединяват пивоварните среди на Европа.