Унгарските емигранти, доведени в България от Лайош Кошут след унгарската революция от 1848 г. започват да произвеждат пиво в Шумен. През 1850 г. с помощта на голям казан и ярмомелка за малц, те произвеждат пиво за собствени нужди. Десетина години по-късно, след като унгарците напускат града, шуменецът Илия Гагората, със същия казан произвежда пиво, но въпреки желанието си, не успява да го наложи на пазара. Неефективността на производството и малките печалби довеждат до преустановяване дейността на Гагората.
Няколко години преди Освобождението на България, Ради Железов започва да произвежда пиво в Шумен. Той построява градина-пивница, в която започва да пласира произведеното пиво с подходяща за времето си реклама. От активната търговско-производствена дейност Ради Железов натрупва значителен за времето си капитал, който успешно използва неговият син Антон Радев. През 1885 г. той преустройва и разширява малката фабрика, като доставя нови казани, варка, а по-късно и парна машина.
Пивоварната фабрика в Пловдив е едно от най-старите предприятия в града. Нейни основатели са двамата швейцарци от немски произход - Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които по онова време пребивават в България във връзка със строежа и експлоатацията на Баронхиршовата железница, достигаща вече от Саранбей (Септември) до Пловдив.
Особено влияние върху двамата оказва техният сънародник Боманти, който построява първите в Пловдив фабрики - спиртната и оризовата. Той им вдъхва кураж да се заемат с фабрично пивопроизводство. Боманти вярва, че най-голяма перспектива има в пивоварството - нещо, което до този момент изглежда като авантюра, защото българите по онова време почти не познават пивото като питие.
През 1876 г. Фрик и Сулцер решават да напуснат работата си в железниците и да започнат да произвеждат пиво. Първата им пивоварна работилница се намира в квартал „Алтъ тепе" и по нищо не се отличава от която и да е домашна работилница за пиво в родината им. Варилният процес провеждат в малки, обикновени, 10 литрови казанчета. В малка жилищна сграда и в обикновена изба, пълна с дървени каци и бъчви, те произвеждат дневно по стотина литра пиво. Помагат им няколко работници. 
Скоро работната площадка се оказва тясна и неподходяща. Възниква необходимост дейността да се премести на ново място.
Предвидливият фабрикант Боманти лесно разбира на какъв човек може да заложи и със своя капитал подава ръка на Франк Сулцер. Разговорът между тях е продължителен и сериозен. Той обхваща въпросите около избора на място за бъдещата фабрика, за вноса на машини, за митническите режими и облекченията, които произтичат от благоразположението на първите български власти към чужденците. Съдружниците заедно обикалят околностите на града, за да намерят подходящо място за строеж. Спират се на един пущинак - тревисто, мочурливо и каменисто място, с постоянно бликаща студена, подпочвена вода. За това място се говори, че е осмото изчезнало тепе на Пловдив. Преди това са го наричали „Петрица". От това място са отломявали камъни, затова му остава името „Каменица тепе". Зеленото тревисто мочурище, набраздено от скални издатини, се харесва много на Фрик - човекът, който разбирал от пивоварно изкуство. Решава се бъдещата пивоварна да се построи тук. Набързо се намират балканджии - каменари и строители, които издълбават основите на избените помещения за отлежаване на пивото, и фабриката е построена много бързо. По онова време тя е една от най-модерните сгради в града и съперничи с часовниковата кула на „Сахат тепе" и богаташките къщи по „Небет тепе". Дълбоки кладенци са издълбани, широки железни тръби са забити и чрез механичните помпи започва да тече леденостудена вода. С тази вода започва приготвянето на пенливото пловдивско пиво. Пивоварната фабрика се построява в периода 1879 - 1881 г.
В архивни материали, изгорели при пожара в общината, е отбелязано, че пускът на пивоварната фабрика е през 1882 г.
Във Велико Търново и околностите му развитието на лозарството дава възможност да се развива и друга промишленост и най-вече спиртоварството. Истинска спиртна фабрика притежава Ст. Карагьозов. В производството му помага Ангел Гарчиков. Особено предприемчив, той започва да произвежда пиво по доста примитивен начин. За помещение използва една от сградите срещу Карагьозовата фабрика. В спомените на съвременници на първото производство на пиво е отбелязано, че „макар младите ефендита да консумират пиво, това не е достатъчно, за да се възнагради трудът му" и той скоро прекратява производството на пиво. По-късно пивопроизводството се усвоява от други хора.
Въпреки че през 70-те години на XIX век в града има три пивоварни фабрики, произведеното пиво е скъпо за гражданите, и само най-богатите можели да си позволят лукса да пият пиво през горещите летни дни.
Първите истински пивоварни фабрики са построени непосредствено след Освобождението, и то от чужденци пивовари. Първоначално те са малки и примитивни, но постепенно поставят началото в развитието на пивоварната промишленост в България.
През 1892 г. е пусната в експлоатация пивоварната фабрика на “Братя Хаджиславчеви и сие” във Велико Търново, в която започват работа 28 немски и чешки пивовари и общи работници от града.
В София братя Прошекови започват строеж на пивоварна фабрика, която пускат в действие през 1884 г.
През същата година започва строителството на пивоварната фабрика в Лом от чехите Малотин и Хозман по проект на Манер – известния тогава технолог-пивовар от Австрия. Строителството завършва през пролетта на 1885 г.
Все в този период (до 1910 г.) се откриват пивоварни предприятия в градовете Русе, Плевен, Варна, Стара Загора. Още в тези ранни години на пивопроизводството из цяла България има малки пивоварни работилници, но най-големите фабрики – с производство над 10 000 хектолитра пиво годишно, се намират в изброените градове.
Годините след този начален подем в производството на пиво у нас не са особено добри. Започва нелоялна конкуренция в бранша, последвана от подобни отношения между винарската и пивоварната промишленост. Оттогава бележи началото си държавната политика за приоритет в развитието на винарското производство. Продажбите на пиво намаляват, темпът на развитие е незадоволителен. Промишлеността е пред колапс. Това налага през 1927 г. да се образува първият пивоварен картел, чиято задача е да сложи ред в отношенията и да защити интересите на пивоварите. Това обаче не се постига. Затварят се 12 пивоварни фабрики, остават да работят само 6 (в София – 2, в Шумен, Пловдив, Велико Търново и Лом).