Още в началото на средновековието пивоварите, които са се занимавали с приготвяне и търговия на пиво, са били организирани в пивоварно съсловие. То се е ползвало с голямо уважение и е имало за свой патрон баснословния фламандски крал Гамбринус, който столетия наред се е считал според най-фантастични предания за легендарния откривател и цар на пивото.
През средновековието специалистите пивовари в Германия са се наричали „браумайстери". Това класическо наименование е запазено по пивоварна традиция и до днес. Браумайстерите са били задължени да ходят облечени в специално облекло, за да могат полицейските и финансовите органи на града да ги следят да не избягат в някои други градове, където да предадат тайната рецептура за произвеждането на специалния вид пиво на дадения град.
Браумайстерите са били много уважавани хора. Тяхното изкуство се е ценяло много високо и се е заплащало извънредно скъпо. А тогава пивоварството е било действително голямо изкуство. Достатъчно е само да си представим, че още тогава браумайстерите са се занимавали в своята професия например с действието на ензимите, без да са имали понятие за тях. Тогава термометърът и захаромерът още не са били открити, затова температурата се е измервала чрез потапяне на пръста на ръката в течността.
Голямото значение, което са отдавали германските народи на пивото и неговото качество, се вижда и от издадения през 1516 г. от баварските херцози Вилхелм IV и Людвиг X „Закон за чистотата на пивото". Според този закон пиво е трябвало да се произвежда само от естествени природни съставки - малц, вода и хмел, като всякакви други добавки са били забранени. Трябва да се отбележи, че в Германия този закон е в сила и днес.
Развитието на пивоварството през средновековието и в други европейски страни, като Франция, Белгия, Англия, Холандия, Русия, Бохемия, Австрия и други е подобно на това в Германия. То е било в зависимост от конкуренцията на другите две алкохолни питиета - виното и ракията.
Друга страна със силно развито пивоварство през средновековието е била Англия, където то получило своя разцвет през ХVI - ХVIII век. Англия е родината на известното тъмно пиво „Портер".
През средновековието пивоварството в стара Бохемия (Чехия) и стара Моравия е имало също високо развитие, както в Бавария. През XV век само в Прага са били открити 55 пивоварни и 86 малцерая. Стара Словакия е била истинска винарска страна, като пивоварството там се е развило много по-късно. След Първата световна война Чехословакия е станала прочута страна със силно развита пивоварна индустрия и хмелопроизводство, а и с голямата известност на пилзенското си пиво из целия свят.
В Русия пивото е било известно още през IX в. Знае се също така, че планинските кавказки народи са познавали хмела, отглеждали са го и са си приготвяли от него различни главозамайващи напитки като прототип на съвременното пиво. Тези питиета са били медовината, квасът, бозата и други, които хората са наричали тогава с наименованието пиво. Пивоварството е получило сравнително широко разпространение в Русия след IX век, а подемът на пивоварството е започнал едва през 1890 г.
В Азия, респективно в Япония, се е произвеждало предимно пиво от ориз, какъвто е бил например пивоварният вид „саке". То се е различавало значително от високоалкохолния вид.
След откриването на Америка, последователите на Колумб окриват, че някои племена приготвят своя специфична царевична напитка, която била местния вариант на пивото. Пивоварството от Европа се е пренесло и установило там от различните европейски колонизатори, за което особено голям дял имат английските и германските преселници - браумайстери. Първата пивоварна е построена в щата Вирджиния през 1637 г., и днес САЩ е сред най-големите производители на пиво в света.
Появяването на пивоварно-техническата литература започва през XVIII век. Дотогава натрупаният производствен опит се е пазел в голяма тайна като тайно изкуство на специалистите пивовари - браумайстери. През XIX век световната пивоварна индустрия е започнала бързо да се обогатява с все по-нови научни публикации и трудове из областта на пивоварната технология, пивоварната техника, химията, микробиологията и други, което е спомогнало за по-бързото оформяне на пивоварството в целия свят като една научно-техническа специалност. По същото време започнали да се откриват специалните пивоварни опитни станции, както и научноизследователските пивоварни институти и лаборатории. Тяхната творческа дейност е улеснявала и продължава да улеснява както пивоварните училища и специалисти, така също и самите пивоварни фабрики на световната пивоварна индустрия, което намира израз в издаването на специализирани пивоварни списания, годишни сборници и много трудове.
Първите опити за производство на пиво в България
Пивото е било известно у нас още преди Освобождението, чрез продажбата му от чуждестранните пътнически кораби, спиращи на нашите дунавски и черноморски пристанища.
Първите опити за пивопроизводство у нас са направени през втората половина на XIX век, като първите сведения за пивоварството в България го характеризират като частно и много примитивно. В някои наши селища като София, Шумен, Пловдив, Търново, Русе и други, преди Освобождението има малки и примитивни домашни работилници, в които частните занаятчии приготвят пиво.
Според Иржи Прошек, българското пивопроизводство датира отпреди Освобождението от турско робство. Създател е французинът Дюкорп, който е инженер по строежа на железниците в Софийско между 1873 - 1876 г. Той основава първата в страната пивоварна фабрика. След 3 - 4 години вдовицата на вече покойния Дюкорп я продава на г-н Джансъзов, който я експлоатира до 1883 г. След това я наемат братята Богдан и Георги Прошек. Те привличат чеха Мартинек - майстора-пивовар и продължават пивопроизводството. В княжевското предприятие липсват елементарни условия за добро производство. Братя Прошекови закупуват мястото, където по-късно се създава пивоварна фабрика „Витоша" и построяват избата „Дълбок зимник". Сварената в Княжево пивна мъст се пренася за ферментация и отлежаване още топла в бурета в „Дълбок зимник". През този период София има само две - три кръчми, които са продавали дневно по няколко бурета с пиво. Подобна практика се оказва неудобна. Първоначалното примитивно производство на пиво не продължава дълго. Неудобствата в различните производствени процеси принуждават братя Прошекови да започнат през 1891 година строеж на пивоварна фабрика в близост до избата „Дълбок зимник". През 1880 година Стоян Цветков започва производството на пиво в София също по примитивен начин около училище „Св.св. Кирил и Методий". Той произвежда пиво само 2 - 3 години.