Исторически сведения

История на пивото по света и в България

Исторически сведения за произхода и развитието на пивото по света и в България

История на пивотоВ исторически план създаването на пивото е резултат от културното издигане на човека в древността. То не е създадено от един човек или от един народ в определено време или място. Хората, желаейки да задоволят своите житейски нужди, са започнали да си приготвя от естествени природни продукти такива питиета за утоляване на жаждата си, които се отличавали с по-добри вкусови особености и са упражнявали насладително и главозамайващо въздействие върху тях.
Създаването на пивото в древността е едно постижение на онези древни народи, които първи са се издигнали на високо културно ниво. От тях има запазени документи за културното им развитие, в които действително се споменава и пивото. Такива културни народи в древността са били шумерите, вавилонците и египтяните.
По въпроса за времето и мястото на създаването на пивото съществуват различни и сравнително противоречиви схващания. Някои автори считат, че пивоварството е възникнало 7000 години преди новата ера в древна Месопотамия (сегашните територии между реките Тигър и Ефрат в Ирак). Отделни изследователи застъпват становището, че вавилонците първи са произвеждали пиво още преди 5000 години преди новата ера. Други учени застъпват схващането, че вавилонците са започнали да приготвят пиво преди 4000 години преди новата ера, а има и такива учени, които смятат, че шумерите първи са приготвяли пиво, наречено от тях сикару. Умението да се прави пиво по-късно е предадено на вавилонците, а от тях - на египтяните. Това схващане се очертава като най-достоверното.
С историята на шумерите е свързан един от най-старите документи за културното развитие на човечеството в древността. Той представлява два релефа върху камък от около 3500-4000 г. преди новата ера. Нарича се “Монумент Блау” и се съхраняват в Лондонския музей. На него са изобразени хора, които пречистват зърнени храни за приготвяне на пиво, предназначено за жертвоприношение на богинята, закрилница на земеделието и плодородието.
Хлябът и пивото са били основна храна на човека при шумерите. Затова те са се давали като дажба на хората заедно с възнаграждението за положения от тях труд. След покоряването на шумерите от вавилонците, последните са приели от тях изкуството да приготвят пиво. Вавилонската поговорка „Пивото е течен хляб" вероятно изразява обстоятелството, че вавилонците са го приготвяли от хляб. Пивото се е произвеждало като насъщния хляб. Препечено на нагорещени камъни тесто от пшеница и ечемик се е смесвало с вода и чрез спонтанна ферментация се е получавало алкохолно питие, водещо до еуфория. Впоследствие за аромат и вкус започнали да прибавят треви. Най-новите съвременни изследвания показват, че вавилонците са познавали и употребявали хмел при приготвянето на пивото.
Интересно е развитието и на малцовото производство. Зърнената суровина е била оставяна да се намокри от дъжда. Тя е пониквала и след това са я изсушавали на слънце. По-късно древните народи са започнали да си приготвят пивото само от ечемичен малц.

Приготвянето на пивото от вавилонците е преминало впоследствие у египтяните.
В царството на фараоните варенето на пиво се е развило още повече в техническо и търговско-промишлено отношение. Тогава например е имало специални малцераи за приготвяне на малца и прочути пивоварни градове, забележителни със своята търговия с пиво, като например град Пелусий (Суни) на устието на река Нил.
Пивоварството при египтянитеДокато виното е било питие на висшата египетска класа, пивото е било питие предимно на народа. Затова то се е считало за народно питие у египтяните и било храна наравно с хляба.
Много древни паметници потвърждават мнението на някои учени, че пивоварството при древните египтяни е вървяло ръка за ръка с хлебарството. Дори е имало случаи, когато пивото се е приготвяло в самите хлебарници.
Слабоалкохолно пиво се е приготвяло в самите жилища от жените-домакини, а силно пиво - в специални пивоварни по промишлен начин. С големи финансови печалби египтяните са изнасяли силно пиво с кораби в други страни.
Краят на цветущото развитие на пивоварството в древността е настъпил тогава, когато и египтяните, и вавилонците са попаднали под влиянието на гърците и римляните. Новите традиции на тези два народа и многобройните им войни са унищожили пивоварството.
Въпреки че пивоварството у шумерите, вавилонците и египтяните е примитивно, неговите принципни положения са залегнали в основата на следващото му развитие. От изкуство и поминък на старите народи пивоварството се е наложило впоследствие като една от най-важните промишлености във всички културни страни.
Приготвянето на пиво е известно на древните гърци и римляни, но те са консумирали повече вино, по-малко пиво и още по-малко медовина. Гърците са наричали пивото „цитхос", а римляните - „церевизиа". Пивото е било известно и на други народи в Европа. В Испания, която е била предимно винарска страна, намерените документи от V век говорят, че приготвянето на пиво от галите е преминало у испанците, а оттам - във Франция, Англия и Ирландия. Приготвянето на пиво е имало особено важно значение за източноевропейските народи, които са били в подчинение или в близост до гърците и римляните. Така например приготвянето на пиво е било силно развито у траките, панонците, хуните и други. Чрез преселването на различни народи приготвянето на пивото се е пренесло от една страна в друга с течение на столетия. В никоя друга страна, както в Германия, приготвянето на пиво и търговията с него не са се развили с такава популярност и традиция. Оттам идват разнообразните предания за хилядолетните пивоварни обичаи.
Приготвянето на пиво у старите германци до времето на Карл Велики (VIII век) е поминък на жената-домакиня и домашно изкуство. С течение на времето много от домакинствата са се специализирали и тези от тях, които са приготвяли действително хубаво пиво са започнали да се наричат „домашни пивоварници". Всяко известно с хубаво пиво домакинство, т.е. всяка една „домашна пивоварница" е имала и своя кръчма, където се е продавало пивото. При по-нататъшното развитие на пивоварството домашните пивоварници са се превърнали в търговски пивоварни, собственост на отделни богати граждани.
През IX в. духовенството започнало все повече да се налага в управлението. Виждайки възможността да се печели повече чрез произвеждане на пиво, отделните манастири и католически ордени постепенно иззели неговото производство и създали т.нар. „манастирски пивоварни". Само в Германия те достигнали до около хиляда. Подобно е било и положението в Англия, Франция и други страни. Най-старата манастирска пивоварна, запазена и до днес е Свети Вайенстефан - в гр. Фрайзинг. Тя е построена през 1040 г. Така в периода IХ-ХI век пивоварството е станало поминък и търговия в ръцете на манастирите и духовенството. След това се създават „дворцовите пивоварни", а по-късно и „гражданските пивоварни".