В края на седемнадесети и началото на осемнадесети век, виното се явява не просто напитка, а индикация за повишаването на жизнения стандарт, особено за ценителите на естетиката. В Англия и Франция започва възхода на една социална група хора, които са готови да похарчат маса пари за елитни и отбрани вина от Бордо. С началото на употребата на стъклени бутилки се дава началото на производството на естествено пенливи шампански вина. Използването на корк запушалки е започнало около същото време. Дом Периньон развива техниката на асамблиране на виноматериали за шампански вина долу горе по същото време.
Шери (Херес) е известно от времето на Елизабет, когато откриват, че добавянето на винено бренди към трапезно вино увеличава стабилността на самото вино, за да издържи на дългото плаване от португалските и испански пристанища до пазарите в Северна Европа. Британските търговци са направили много за развитие на пазарите във Великобритания на вина като Марсала и Малага.
И точно когато бъдещето на виното изглеждало оптимистично се появява заплахата на филоксерата в средата на 19 век. Този малък паразит се развива в корените на лозата, като в крайна сметка ги унищожава. Тя се появява случайно от Северна Америка по време на развитието на корабоплаването с нарастналите темпове на стокообмен между Новия свят и Европа. По това време са въведени бързите парни кораби, които пресичат бързо Атлантика, така филоксерата успява да преживее пътуването и бързо намира благоприятни условия за развитие в Южна Франция, от където тръгва началото на края на европейския разцвет във винопроизводството. Много лозя са унищожени, а някои сортове-забравени и са останали неприсадени, дори когато вече е открита и въведена системата за използване на подложка от американски сортове лози. Филоксерата остава постоянна заплаха и до днес, в много малко места по света може да се развиват европейските сортове лози без подложда, такива региони са например Чили, Кипър и други.