История на виното по света и в България
Историята на виното и винопроизводството е толкова стара, колкото е и самата цивилизация. Разказите изобилстват за това, как за първи път е открита тази възхитителна напитка. Един от тях разказва за митичен персийски цар наричан Jamsheed. В неговия двор, гроздето е било съхранявано в делви за консумация извън сезона. Една делва е била изхвърлена, защото сока бе загубил своята сладост и бил считан за отровен. А една от жените от царския харем е страдала от остро главоболие и се опитала да отнеме живота си с така наречената отрова. Тя заспала и след като се събудила, главоболието било изчезнало а тя се чувствала освежена. Разказала на всеки, какво бе сторила и за чудотворния лек, и веднага след това "голямо количество вино бе направено и Jamsheed и неговия двор пиха от новата напитка". И това е по-накратко. Някой, някъде в Мала Азия, вероятно в територията на съвременната Анадола или Грузия, са съхранявали грозде в големи съдове, гроздето се притискало от собственото си тегло. Полученият сок започвал да ферментира и така открили непозната напитка, която доставила удоволствие на несметен брой хора. Големите цивилизации на Древна Гърция и Рим са проследили назад във времето праисторията на виното, с подобни легенди за неговото откритие. Древен Египет ни е оставил до днес винени листи и стенна живопис; наистина те дори са записвали върху делвите реколтата, лозето и винопроизводителя. Вавилонците въвели закони, които да регулират функционирането на пазарите за вино.
Първата важна стъпка е било култивирането на лозата.
Археолозите са в състояние да кажат дали гроздовите семки намерени на мястото на древни селища са от диви или култивирани лози. Най-ранните гроздови семки от култивирана лоза били датирани от около 7000 години и са били открити в Кавказ в източния край на Черно море, там където сега е Анадолската част от Турция и Грузия, в район, подходящ за отглеждането на гроздето.Важна роля в повсеместното разпространение на винопроизводството по света е изиграло това, че древните гърци, а по-късно римляните са възприели правенето на вино като важна част от живота си, докато в други части на света, където е имало основно диви лози, като Персия, Индия и Китай, виното не е оставило трайна следа.
В Елинския свят, Дионис е важна фигура, тъй както Бакхус за римляните. Дионис е казал, да пренесат лозата до Гърция от Мала Азия, и гърците пренесли вино през Адриатика. На свой ред, римляните разпространили лозарството цяла Европа, като например във Франция, Англия, Германия и на Иберийския полуостров. С разпространението на римската Империя, култа към Бакхус също се разпространявал. Римляните са се славили като най-добрите лозари в Южна Италия, които произвеждат вина като Caecuban, Massic и Falernum, които са били оценени високо в древността. Най-големият център на търговията с вино било пристанището на Древен Рим Помпей, където един търговец на виното е бил достатъчно богат, за да изгради цял амфитеатър.