Султана е обречен на изчезване сорт, но в някои сезони в Австралия този сорт, който почти няма семки в плодовете си се използва във вино индустрията повече от всеки друг. В Австралия има около 16 000 хектара със Султана, по-голямата част от насажденията се намират в добре водоснабдените територии от долината Мъри надолу по поречието на хълма Слоун, а само малка част от реколтата се използва за направата на вино. В Калифорния има засадени 107 000 хектара от този сорт, но е познат под името Безсемковия Томпсън (Томпсън Сийдлес), за да се разграничава от друг сорт, който по-рано иронично са наричали Султана. Доста голяма част от калифорнийската реколта се използва за направата на вино, но има и райони, които са се специализирали в производството му като десертно грозде. В Западна Европа сорта е познат като Сулатнин или Султанина. Изглежда произхожда от Мала Азия или Средния Изток, където се е отглеждал за стафиди, в пространството от Гърция до Афганистан и на север в съседните републики. Насаждения се срещат също и в Южна Африка и Южна Америка.
Султана е сравнително устойчив на болести сорт, който расте стелейки се. Необходимо е да се подрязва, тъй като пъпките в основата на стеблата му рядко дават плодове. Има средно големи, слабо разделени на три листа, които са гладки и обезкосмени и имат светло зелен цвят, който много се доближава до този на Гренаж и Педро Хименес сред широко разпространените винени сортове. Плодовете са малки, елипсовидни и нямат семки, имат твърдо месо и тънка кожа, която лесно се поврежда от дъждовете по време на зреенето. Султана е един от най-сериозно застрашените от ‘черните петна’ сортове и е сред най-чувствителните към прахообразна и мъхеста плесен винени сортове. Нуждае се от чист, топъл климат, за да се подпомогне обособяването на плодоносните пъпки, но прекомерната топлина може да попречи на оформянето на плодовете и тяхното развитие.
От Султана е много по-трудно да се произведе вино, отколкото от който и да е друг винен сорт, заради твърдото му месо и липсата на семки. Въпреки това, той има добра киселинност и от него се получават освежаващи, сравнително неутрални вина, които са доста атрактивни сами по себе си и сформират отлична основа за направата на газирани вина при купажирането с други сортове с богати вкусови характеристики. Липсата на семки и твърдото месо правят Сулатана добро десертно грозде, та дори и заради размерите на плодовете му, който може да се увеличи чрез различни методи на култивиране, за да доближат сорта до останалите десертни сортове, без семки, което обаче би довело до загубата на вкуса му.