Мерло е най-важният сорт червено грозде за региона на Бордо, а днес е разпространен и в южна Франция. Насажденията му са се увеличили от 16 800 хектара през 1958 година до 60 000 хектара през 1988г. Сортът е бил представен и на други европейски държави с тенденцията да измести повечето местни сортове в източна Европа. В Италия се отглежда в повече провинции от който и да е друг сорт, въпреки че далеч не надминава по качество и продуктивна площ италианските сортове като Барбера и Санджовезе. В Калифорния, от почти нито един засаден хектар до 1970 година, насажденията с Мерло нарастват на 870 хектара през 1982г и 4050 хектара до 1992г, от които 1400 хектара все още не дават реколта. Той е маловажен сорт в Чили и Аржентина. Но още щом е представен в Австралия е бил забелязан. До 1993 година са били засадени 739 хектара, от които 127 все още не дават реколта.
Мерло е устойчивн на болести сорт, въпреки че изглежда е един от най-чувствителните към соленост сортове. Има средни по размер, три или пет делни листа често назъбени в основата на страничните синуси, и имат разположени нарядко власинки на туфи от долната си страна. Синусът на дръжката е U-образен. Чепките са средни по размер, цилиндрични, понякога крилати, рехави с малки, закръглени плодове. Реколтата обикновено е добра, но при неблагоприятни условия по време на цъфтежа, може да е много бедна.
Виното произведено от Мерло има отличителен характер, близък до този на Каберне. Има хубав цвят, но е нежно и зрее по-бързо от вината Каберне. Въпреки че може и да не се купажира, то дава отлични вина в комбинация с Кабернетата от региона на Бордо.